Сигурен съм, че забелязваш, че щастливите хора се различават от мнозинството намръщени и улисани в своите проблеми хора, с които ти се налага да работиш, да живееш и да комуникираш? Е, ние ясно виждаме разликите и за това ще се постараем да ти дадем 9 много важни съвета как да запазиш щастието цяло и непокътнато.

Щастливите хора не се смачкват, когато отиват на работа.

Ако има нещо на този свят, което да ни прави колкото се може по-навъсени и угрижени, то е пътят към работното място. Всеки ден, докато пътуваш към твоето работно място, било то с автомобил, градски транспорт или пеша, няма как да не забележиш всички сиви и заробени в собствените си проблеми хора. Това е изключително пагубно за общото чувство на щастие и удовлетвореност от живота. Това е така, защото самата мисъл за работа с колеги, които не понасяш и изпълнявайки едни и същи рутинни начинания те вкарва в шокова депресия.Гадно е, нали?

Вместо да се отдаваш на това разочарование, можеш да използваш няколко хитрини, които да превърнеш в ритуали, когато отиваш към работното си място:

  • Да пуснеш любимата си музика, да си припяваш  и да направиш всяка стъпка от пътя към работа приключение.
  • Ако имаш възможност, сменяй транспортните средства поне веднъж месечно. Това ще окаже доста благоприятен ефект на психиката, а и ще спести доста разходи, особено ако работата ти е на повече от 20 километра от дома ти
  • Ще се наложи да вложиш повече старание в по-ранно ставане, което значи повече време за теб  в по-късен етап.
  • Полезно е и да си измислиш няколко алтернативни маршрута, които да т помогнат да разбиеш рутината на пътуването до работната ти позиция.

Това ти дава първоначален тласък за началото на деня, който не би се сравнил дори с чаша силно, домашно приготвено кафе, което можеш да си направиш следвайки ЕТО ТЕЗИ 7 ЛЕСНИ СТЪПКИ.

Щастливите хора не изпитват самосъжаление.

Случвало ли ти се е да видиш успешни и привидно щастливи хора да изпадат в състояние на самосъжаление? Е, ние срещаме доста такива и за това можем да кажем, че това до голяма степен сломява общото ниво на щастие. (И ние сме изпадали в подобни ситуации, така че знаем колко е гадно.) Тази противоречива гледка оставя един горчив вкус в съзнанията ни – Как може един успешен и развиващ се човек да смаже продуктивността и самочувствието си измисляйки абсолютно неоправдани причини за сриване на техния вътрешен мир?

Най-често причините, заради които се самосъжаляваш са изключително незначителни и малки. Щастливите хора не си позволяват да се поддадат на тази моментна слабост като остават силни и осъзнават, че всичко всъщност е плод на тяхното съзнание. Има една много красива сентенция за този случай – “Животът е 10% реални събития и 90%
реакция към тези събития”.

Щастливите хора не хабят възможностите си.

Помниш ли поканата за бънджи над Витиня? А желанието ти да се пуснеш с главата надолу за малко адреналинов шок? Е, всеки е опропастявал един куп възможности, които със сигурност биха му донесли удоволствие, повишаване на стандарта, различен развой на събитията с него и прочее. Когато мислиш за тези пропуснати възможности, обаче, целенасочено изключваш себе си за нови пролуки в живота ни – натискаш вратата, докато шанса се пробва да влезе при теб. Това е ужасно, не мислиш ли?

Щастливите хора преценяват кои шансове биха били полезни за тях и ги грабват без да се замислят много. Наличието на възможности означава, че нещата най-вероятно се развиват в по-добра светлина за тях, а и всяко ново начинание дава възможност за още много такива, нали? Щастието от хванатата възможност е само част от уравнението. По-важно е да разбереш, че възможностите не се дават току-така и всеки от нас трябва да кривне за момент от пътя си, за да успее да направи това, за което винаги е мечтал. Беше хубаво, когато се върна от спонтанната почивка, която си спретна с колегите на онази виличка, нали? Ако не си – какво чакаш?

Щастливите хора нямат нужда да бъдат център на вниманието.

Да, да си център на вниманието понякога може да е много лошо дело, защото отнема възможността да се скриеш от градския шум за частица от така забързания ти делник. Това може да е доста натоварващо, особено ако прибавиш и проблемите от горните две точки.

Щастливите хора нямат нужда да бъдат център на вниманието, защото те са наясно с това кои са, какво искат от живота и как да го постигнат. А и за какво им е постоянно да са точката, около която се случва всичко? Щастливите хора са свободни!

Щастливите хора не забравят да се наслаждават на живота.

Когато времето е толкова ограничен и ценен ресурс, много хора придобиват лошия навик да прибързват с действията си за да успеят да изпълнят дневните си графици. За наша огромна жалост, по този начин те често забравят да се наслаждават на живота и неговите пъстри и красиви форми.

Ние, хората, сме толкова свикнали да бъдем навреме за работа или среща, че доста често вместо да се наслаждаваме на света около нас, ние псуваме светофара, който ни е засякъл, или пък невинната старица, която отива да напазари свежи домати от близкото пазарче. Ако пътуваш на някое ново място, задължително направи няколко снимки, намери информация за туристическите обекти, за бита и културата на локалното население. Кой знае? Може да се влюбиш в това място и да не забравяш никога повече да се наслаждаваш на живота.

Щастливите хора не са егоисти.

Понякога може и да ти се струва, че никога няма да изградиш един щастлив живот, когато непрестанно се фокусираш върху това да си в помощ на другите и да поставяш техните нужди преди твоите. Да, звучи странно, но чувството на егоизъм не работи. Но кога ще имаш време за да поработиш върху своя живот?

Все пак, ние сме човешки същества и е вградено в нас да помагаме на другите човеци и създания.. а и се чувстваме добре, след като сме помогнали, което в повечето случаи бива оценено в положителен аспект.

Именно тази силна връзка между готовност да помогнеш и обратната връзка, която получаваш за сторените добрини е в основата на много бизнес отношения. Точно там се крие и ключа към техния огромен успех и социален отзвук. Хората са много по-склонни да отделят пари за услуга или личност, която наистина им помага и има реален задоволителен ефект, защото хората се чувстват добре не само когато помагат, но и когато им бива помагано.

Щастливите хора не живеят в миналото. 

Няма фактор по-сигурен за лошото настроение от живота в миналото. По дяволите, не сме вече там, никога повече няма да бъдем там, а и надали искаме, тогава за какво ни е да се тревожим?

Не позволявай на миналото да се храни от бъдещето. Нормално е да имаш както добри, дори прекрасни спомени, така и лоши такива. Дори такива, от които е трябвало да се избавиш още преди години. Има, обаче една обща черта между всички спомени – те са стари. Така че нека да направим няколко нови, а? На бас, че дори тази статия ще остави спомен (надяваме се добър) в съзнанието на тези, които не са се отегчили да четат.

Щастливите хора не желаят да упражняват контрол.

 

Някога стигало ли се е до онзи момент, в който оставяш нещата просто да се случат, а да мислиш чак след това? Сигурно някой току-що получи нервна криза само от мисълта, че може да съществува без да впряга всичко около него в юздите на контрола.

Толкова сме привикнали да се пробваме да контролираме всичко в животите ни и да получаваме желаните резултати, че тотално запиляхме графата “щастие” в строго подредения ни чек-лист. Тази ни страст датира още в първобитния строй, в който сме живели преди много години, където ако не контролираме околната среда, то сме изложени на смъртна опасност. Тези времена отдавна са отшумели, но ние намираме всевъзможни причини да предявим контрол над себеподобните си.

Щастливите хора не желаят да контролират всеки аспект от живота си. Отбягват да прилагат контрол и към техните приближени, защото оценяват времето, което имат и не го пилеят да държат юздите на неща и хора, които далеч не могат да контролират. Оценявайки своята невъзможност, те успяват да създадат един микро-космос, в който нещата просто се случват и то по най-добрия възможен начин.

Щастливите хора не приемат нещата за даденост.

Независимо дали говорим за материални облаги, или за отношения към други хора, доста често се улавяме в капана на мисълта, че тези вещи и хора са тук и няма да избягат никога.

Най-лошото е, че приемането на хора и вещи за даденост събужда алчността, което от своя страна е най-страшната човешка черта. Да желаеш повече от това, което имаш може да е мотивиращ фактор, но никога не бива да прераства в  самоцел.

Щастливите хора се усмихват на това, което имат, ясно осъзнават, че могат и да имат повече, но за този момент не им е необходимо, защото има по-важни неща в живота им. Също така, осъзнаването, че на този момент имат повече, от колкото им трябва и отколкото имат повечето хора на тази планета е отличителна черта на наистина щастливите личности сред нас.

Като заключение бихме добавили, че щастието не се крие в това какво можем да постигнем, а в това какво сме постигнали тук, сега, в този момент и как успяваме да му се насладим и да го оползотворим по най-добрия начин. Не всичко опира до последен модел телефон, който ще стане предпоследен точно след 6 месеца, ако не и по-рано. Не всичко е стремеж към постигане на повече, печелене на повече, притежаване на повече, контрол над повече – напротив. Щастието се крие в това да разберем малката истина, че сме тук и сега, и че това е нашето място. Защо да не се радваме на природата, на любимия човек, на приятната компания, на хубавата вечеря, на изключителните моменти, които спират дъха ни.

Нека обобщим всичко казано до тук:

Щастливите хора не се смачкват, когато отиват на работа.

Щастливите хора не изпитват самосъжаление.

Щастливите хора не хабят възможностите си.

Щастливите хора нямат нужда да бъдат център на вниманието.

Щастливите хора не забравят да се наслаждават на живота.

Щастливите хора не са егоисти.

Щастливите хора не живеят в миналото. 

Щастливите хора не желаят да упражняват контрол.

Щастливите хора не приемат нещата за даденост.

Ако желаете да споделите какво ви прави щастливи, какво ви прави нещастни, или просто да кажете “Браво”, можете да го направите в коментарите по-долу, за което ще бъдем изключително благодарни!