Всеки от нас в един или друг момент се е сблъсквал с парадокса на падежа – уж всичко върви добре, а от една точка нататък сякаш е пързалка, по която не можем да се спрем. Нека го признаем – възходите и падежите са част от живота, а с падежите идват и онези особено неприятни чувства на тревога, тъга и безпомощност. Използвайте тези тежки времена да научите няколко важни урока. Да, може би ще боли, но това не трябва да ви спира да преследвате лъчите на слънцето. Има няколко хитрини, с които да се върнете на правилния коловоз.

Всичко е временно!

Да, всичко е временно

Да, осъзнавайки реалното влияние на времето върху “проблемите” (повярвайте ми, повечето неща, заради които човек се тръшка и вайка са абсолютно несъстоятелни) може да ни отърве до голяма степен от тежестта на проблема. Всичко се стреми към баланс. Да, може би промяната в начина на живот, или загубата на работа, на близък човек, на средства може да изкара човек от пътя му, но с тези неща се свиква. Спомням си как майка ми повтаряше : “Няма хапче за всичко, но времето е доста добра алтернатива.” В този ред на мисли, осъзнавам колко е права.

Възможностите са навсякъде!

Възможностите са навсякъде, наистина!

О, да! Всяка дейност може да доведе до нова възможност, въпроса е да действаме. Стартирайки тази платформа никога не сме смятали, че тези малки буквички, подредени по даден начин, формирайки някакъв смисъл ще имат ефект – били сме в една огромна заблуда. Намерихме възможности да бъдем хората, които винаги сме искали да бъдем, да притежаваме това, което винаги ни е липсвало и да съумяваме да се учим от грешките си. Не забравяйте – грешката е възможност да се научиш, учението е възможност да направиш нещо правилно, а да направиш нещо правилно е възможност да не сгрешиш!

Разчитайте на хората около вас!

Работата в екип помага да не се затваряме в себе си!

През последните 5 години установявам, че ние, човеците, сме станали изключително интровертни създания. А бяхме социални, общителни, създаващи приятелства, които траят цял живот!
Не забравяйте за хората около вас – всеки един от тях има определен набор от умения, които могат да ви бъдат не само полезни, а и жизнено необходими. Все още не мога да си избия един инцидент от главата – бяхме на практика в Царево, и след приключването й решихме да се потопим в солените води на Черно море. Един факт в аванс: Не можех (не, че и сега мога) да плувам. По принцип там е много плитко, но имаше няколко дупки и за мое нещастие попаднах в такава. Един от най-добрите ми приятели ме извади в последните секунди. Жив и здрав да е!
Поуката от този факт е, че ако не направим достатъчно добър социален контакт с хора, които имат различни от нашите умения, може да се окаже, че няма кой да застане зад вас, когато всичко се обърка.

Ако не харесвате нещо в характера си – променете го!

По-лесно е от лицевите опори!

Най-вероятно всеки от нас се е вайкал за някаква черта от характера си, която го кара да се чувства отчаян – било то, че не сме продуктивни, че нямаме определено умение, не харесваме стила си, или виждаме как други като нас успяват, а ние стоим на едно място. Промяната, всъщност е много, ама много лесна! Ще си позволим да дадем един прост чек-лист за промяна на навик/черта от характера ни, която не харесваме:

• Разберете какво точно искате да промените – дали ще съкратите харченето през пръсти, ще откажете цигарите, или ще изкорените друга нежелана дейност от дневната рутина, трябва да знаете точно какво искате да промените. Запишете си го на листче и го залепете на някое видно място. По този начин ще спомогнете за действието на простия механизъм на себепознанието и себеусъвършенстването.
• Бъдете постоянни – “От понеделник, след 2 епизода, само още една хапчица…” – само извинения за това, което трябва да се направи ВЕДНАГА!
  Също така, ако направите нещо, което сте решили да направите, не се впускайте в компенсация, а продължете да вървите напред. Ден без цигари може да се окаже ден, в който сме спестили 5 лева. “Колко са 5 лева в наши дни???” Ами… 150 лева на месец, които можем да заделим. Това са 1800 лева годишно, само от цигарите. Време е да ги откажем, нали?
• Малка крачка всеки ден – ако все пак намирате трудности да направите малките крачки към успеха, ще дадем един много красив съвет: Направете си програма за действие. Такива програми създават фитнес инструкторите, лекторите в университетите, дори и работодателите, когато трябва да се вземат важни решения. Защо не можем и ние да създадем една такава проста програма за справяне с даден вреден навик? Например казваме си, че днес няма да пушим. Ако това се случи, обаче, трябва да си измислим подходящо гадно наказание – такова, което наистина да работи. (Ако имате фобия, това е прекрасен начин да преодолеете и двете. С един куршум – два заека! – б.а.)

Не бъдете черногледи! 

Просто няма смисъл!

Ние, човеците, имаме много странната функция да предраматизираме ситуациите и това да води до онова чувство на отчаяност, което води до личностно разрушение. Ако следваме горните правила, то тази точка ще изглежда сивееща, а не черна. Запомнете – усмивката лекува всяко отчаяние!

Животът е прост!

Полето е по-полезно от смартфона!

Защо усложняваме всичко?
Зарежете величавите очаквания, спрете да отгатвате какво мислят хората, питайте! Изхвърлете всичко ненужно за този етап от развитието, а ако вещите имат стойност – продайте ги! Идеята е да се освободите от всичко, което връща спомен за миналото, или навява несигурност в бъдещето и да се концентрирате в сегашното време, в което живеете.
И още едно правило, което ние лично намираме за изключително полезно – изхвърлете всички задачи от работния лист, които някой друг може да свърши, които не са спешни, или няма пряка връзка с целите и желанията в живота.

Не трябва да правим, или да притежаваме нещо конкретно, за да бъдем щастливи!

Някога чувствали ли сте на седмото небе от купуването на нова джаджа? Ами ако е безсмислена радост?

Толкова много хора търсят щастието във външни източни – чувстват празнина в тях и се надяват да запълнят празнината с отдаване на цялото си съществувание на някой друг. Виждали ли сте онези двойки в моловете, при които едната страна гледа в краката си и не се чувства на място – познайте дали има дупка, която да запълни?
Щастието е вътре в нас – не в играчките, които си купуваме, не и в хората, на които отдаваме времето и средствата си.

Тази празнина, в която спокойно лежи отчаянието е породена от един много прост, но абсолютно пренебрегван факт – не сме свикнали да обичаме себе си! Не оценяваме, не приемаме и не се вслушваме в себе си и това води до понижен имунитет към вируса на отчаянието. Започнете да работите върху себе си, като оценявате какво имате, както и да се наслаждавате на малките неща в живота. Ще погледнете света през друга призма. Тогава и само тогава щастието ще почука на вратата.

Грешките и провалите са благодат!

Най-красивото в една грешка е, че си е Ваша и само Вие можете да вземете 100%-ова поука от нея!

Ако има нещо по-показателно за това, че поне сме се опитали да направим нещо повече от комшията, който просто си стои в тях и езика му започва да се изприщва от вайкане защо не може да бъде като другите, това е провалът. Поне сте се опитали, нали? Да започнеш едно начинание и то да се провали е част от процеса. Много малко хора са родени с умението да направят 3 замаха на четката и да създадат шедьовър, а болшинството е натрупало една прилична купчина от платна, които никога няма да видят бял свят.
Ако има нещо добро на грешките и провалите, то е, че се научавате какво ТОЧНО да не правите. Ако един проблем има 10 възможни разрешения, то ние ще се провалим само 9 пъти!

 Ако е важно – ще намерите време!

Времето е най-ценния ни ресурс!

Живеем в ограничено времево пространство и какво правим през 24-те часа от денонощието е лично наша грижа. Намирайки начин да подредим по приоритет задачите си ще ни помогне да освободим време за нас самите. “Ох, нямам време за това!” е израз, който сме чували толкова много пъти, че достигнахме до един важен извод – Щом нямаш време, не е важно за теб! За нас беше важно да отделим доста време за тези обемни статии, но успяхме. Успяхме да отделим време на семействата си, на приятелите, на задълженията и на това, което ни изгражда като личности – изкуството.

Отпуснете се! 

Правейки това, което харесваме ни гарантира отпускане!

Живеем в една изключително стресираща обстановка. Приемайки възможността за отпускане, за изключване на шалтера, ние печелим половината битка. Трябва да се научим  да живеем сега, да живеем за днес, за посланието, което четем, а не за купчината тор, която ще остане след нас в края на нашия жизнен цикъл.

Всеки ден е ново начало

Щом дори малките растения могат, значи нямате оправдание!

Това е може би един от най-красивите факти в човешката история. Всеки ден е нова възможност да бъдем това, което вчера не успяхме да бъдем. Да бъдем по-добри в дадено начинание – да, можем! Да научим онези сложни формули по математика, които вчера ни се струваха тъмна материя – да, можем!
Има една интересна игра, която ние използваме за Brainstorming в офиса – “Ами ако…?” Какво представлява тя? Тя представлява един много прост начин да дадем ново начало на теми като тази, както и много други. Един от колегите задава казус, който му хрумва, и всички ние му се нахвърляме с идеи ЗА НАСТОЯЩЕТО. Пример:

– Днес се чувствам умствено изтощен и не мога да пиша.
– Ами ако успееш днес да изпиеш едно кафе извън офиса, което да те зареди?
– Не знам… дали ще помогне?
– Ами ако помогне и напишеш статията на живота си?
– Не вярвам!
– Ами ако повярваш?

Всичко започва да се движи много по-бързо и може наистина да се роди статия, която да е повлияваща на много хора. Ами ако точно тази е такава?

Във всеки момент от живота можете да срещнете онзи човек, който ще ви накара да осъзнаете защо не е сработило с другите!

Никога не се знае, кога ще срещнем човека на мечтите си!

Няма по-голяма заблуда от тази, че имаме точно определен човек, във времето и пространството, специално създаден за нас. Нито, че ще бъдем сами до края на жизнения ни цикъл. Познаваме много хора, които си втълпяват абсолютно излишната теза, че щом не е проработило в няколко връзки, няма да проработи и в тази. Истината е, че за всичко сме си виновни ние самите!

Ние сами отблъскваме хората около нас. Дори да имаме привидно стабилна и неразрушима връзка, повярвайте ни, дори най-леката грешка може да я постави в състояние на будна кома, или директно да прекрати съществуванието й! За това следвайте своя път, постигайте своите цели, тренирайте своето тяло, ум и душа, но не забравяйте да се оглеждате наоколо за сродната душа.

А ако вече имате такава – бъдете най-добрия Аз, който някога сте срещали, но бъдете и най-добрия Аз, който човека на мечтите Ви е срещал – дори и това да бъде в разрез с Вашите виждания. Понякога за пълното щастие се изискват и пълни компромиси!

След като изписахме 1847 думи, остана да налеем чаша вино, да се отдадем на нашите цели и желания и да бъдем щастливи. Нали?

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]