Няма нищо плашещо относно това да си беден – това означава, че можеш да станеш богат и то когато решиш. Много често обаче, ние самите не позволяваме на портфейлите ни да се разтворят до там, че да поемат това, което света им предлага.
Преди 4 години бях изключително беден. Едва преживявах. Разбрах какво трябва да правя, как да го правя, а най-важното – защо съм бил беден през цялото това време. Сега съм финансово независим. Не е ли точно това, към което всички се стремим?

Постарах се да синтезирам тези 10 вредни навика на бедните, за да ти покажа как можеш да забогатееш, само чрез взиране в това, което правиш.

Бедните търсят (а и често си мислят, че намират) виновни за тяхното финансово благосъстояние.


Да се е случвало богатите да обвиняват някого в богатството си? Защо тогава да обвиняваш някого в своята невъзможност да печелиш достатъчно? Да, може финансовата политика на правителството да не е от най-правилните, но това съвсем не означава, че трябва да насочиш целия си гняв срещу политиците. Шефът ти също не е виновен за това, че икономиката се развива по подобен начин на финансовата политика на правителството.

Препоръка: Разбери, че единствения виновник за празния ти портфейл си единствено и само ти! Ако си на работа и получаваш, да речем, 500 лева на месец, няма как да очакваш да правиш разходи от 450 лева на месец и да ти останат пари за да малките удоволствия в живота. Разбери къде лети основната част от средствата ти и свий от там. Ако пушиш – ето ти една прекрасна възможност да си спестяваш около 2000 лева на месец, само от този вреден навик.

Бедните хора разтягат времето.


Въпреки, че в едно денонощие има точно 24 часа, от които можеш да се възползваш за да изкарваш пари, бедните предпочитат да обмислят всеки ход по двеста пъти, преценявайки какво да направят, но в резултат на това само губят ценно време, което могат да отделят на семейството си или на развитието си. А ако съвсем случайно се решат да направят нещо, независимо от това, че са прахосани дни, понякога месеци за тяхното нещастие, излиза, че някой вече се е възползвал от тази възможност.

Препоръка: Отделяй не повече от 10-15 минути на ден за осмисляне на важните точки в твоя житейски план. Ако видиш, че този процес отнема повече време – спри веднага. Не правиш нищо продуктивно. Опитай се да бъдеш визионер и да грабнеш момента, дори да се объркаш и да направиш няколко непредвидени дела.

Бедните хора разчитат само и единствено на гаранции.


Ако Бил Гейтс, Стийв Джобс, Марк Дзукърбърг и Доналд Тръмп не бяха предприели рискове в развитието на техните продукти, дали щяхме да се радваме като деца на близалка на всяка една високо технологична джаджа? Едва ли.
Тръмп е фалирал четири пъти, Бил Гейтс никога не е очаквал да е глобален лидер, Стийв Джобс е рискувал всичко, само и само да предложи на света технологична революция, която всъщност промени цяло едно поколение. Та… Не разбрах какво ти пречи да бъдеш следващия повелител на съдбата си?

Препоръка: Открий какво всъщност е твоето признание и не се страхувай да прекрачиш границите си. Границите трябва да съществуват само на пътните карти. Аз не вярвах, че някой ден ще имам възможността да пиша статии, които да събуждат съзнанията на хората, с което да им помагам да живеят по-добре. Ти също можеш да бъдеш такъв човек, стига да запалиш двигателя на твоето вдъхновение и да превърнеш бедността в история, с която да плашиш внуците си.

Бедните хора не обичат да плащат за обучение.


Ако ти кажа колко от моите познати всекидневно ровят из Интернет пространството само и само да намерят поредния БЕЗПЛАТЕН уебинар или семинар, на който да присъстват, ще ти се изправи косата. Жалкото, обаче, е не това, че тези хора нямат пари, за да отидат на платени семинари, а това, че отивайки на безплатните срещи, те дори не си правят труда да внимават в това, което лекторите им казват. Доста често лекторите сами са си виновни, но главната вина е на тези, които отиват на някой семинар, проспиват 80% от него, в другите 20% флиртуват с колеги/колежки и накрая си тръгват, мислейки си, че те са научили тайните на дигиталния маркетинг, например.

Препоръка: Не ме разбирай погрешно – безплатните уебинари и семинари са страхотен инструмент за получаване на базисно ниво знания, но само ако наистина го желаеш. Направи си план за посещенията на курсовете по фотография, да речем и разбери колко би струвал общия курс – може да има отстъпка. Също така, не забравяй, че по-горе споменах, че пушенето може да ти спести над 2000 лева на година, които биха ти стигнали за полу-професионален фотоапарат и годишен курс по фотография. Прекрасно е, нали?

Бедните хора не обичат да плащат за труда на другите.


Защо мислиш, че няма адекватен пазар на изкуствата в България? Защото торентите осакатиха желанието на артистите да създават произведения, които да прашасват. Кога за последно ходи на кино? А на концерт? А кога за последно си купи албум на български изпълнител? Предполагам, че дори ти не помниш.
Адекватното влагане във видео уроци, софтуер, култура и изкуство всъщност не те прави по-беден, а напротив – по-богат и от най-големите петролни магнати, защото си вложил пари в себе си. Твоето културно равнище е най-добрия начин да измериш богатството си.

Препоръка: Отделяй колкото се може повече време на културните мероприятия в твоя град, защото понякога именно липсата на изкуство изсмуква вдъхновението и мотивацията ти да бъдеш властелина на своя свят. Киното веднъж месечно е идеален лек, съчетан с някое „случайно“ залитане към близкия бар, в който една млада българска група ще разкъса сърцето си, за да те зарадва.

Бедните хора често намират повод за самосъжаление.


Доста често хората виждат причината на техните болежки и несъстоятелности отвън – било то в неадекватното управление на държавата, било то в недостатъците на тялото, родители без завишена финансова независимост, недостатъчно образование… И всичко това е абсолютно излишно. Но въпреки това, ще видиш хора с натежели глави, с недостатъчно искрена усмивка, които вместо да се радват на това, което имат, правят всичко възможно да намерят вина и в себе си.

Препоръка: Вместо да намираш причината за всяко едно зло, разбери причината за всяко едно добро и се фокусирай върху нея. Доста често злините, за които си мислиш, че носиш вина, са плод на твоето развинтено въображение. Радвай се на всичко, което е носело усмивка на лицето ти като дете – за мен това е приятен и слънчев есенен ден, в който всичко около мен говори, че съм тук, сега и че утре ще е различно. По-топло? Не знам. По-студено? Също не знам. Знам едно – харесва ми и не ми пука, че отиваме към авторитарен начин на управление. Аз живея тук и сега.

Бедните хора се оплакват.


Писна ми от хленчещи възрастни! Липсата на пари не трябва да е причина за негативните ни емоции, но уви! Виждам ги всеки ден, говоря с тях всеки ден и въпреки това все се намира някой, който да изплюе някоя грандиозна глупост от рода на „Ама те заплатите ни са прекалено ниски, за да живеем добре“.
За разлика от бедния, този, който може да си позволи мислене на богат възприема неуспеха като стъпка към заветната цел, той не е свикнал да се оплаква от съдбата.

Препоръка: Виж точно къде се проваляш, впрегни всички усилия и изкорени проблема. Ако заплатата ти е ниска – потърси си по-добре заплатена работа. Ако стандарта ти на живот е прекалено неадекватен на това, което пазара на труда ти предлага – прибери малко перките и мисли практично. Не може всеки ден да хвърляш по 20 лева за храна, която реално подаряваш на уличните кучета и бездомниците. Ако те е грижа за тях – направи го заради тях, а не защото си със завишен стандарт на живот.

Бедните хора мислят, какво ще кажат другите.


„О, неразумний Юроде!“ би възкликнал отново Паисий, ако живееше в това общество на хора, обсебени от това какво ще си помисли, или каже някой напълно непознат за него човек. Реално хората, които не могат да си осигурят финансова стабилност и независимост влагат голяма част от времето и силите си за поддържане на реномето си в очите на другите. Те не рискуват, защото се страхуват да не им се присмеят. Но веднага ми иде да попитам: „Скъпия телефон и марковите парцалки ли са онова, с което искаш да те запомнят околните?“

Препоръка: Какво мислят другите за теб е без никакво значение. Това, което е важно е какво впечатление оставяш в най-близките си хора. Скъпите играчки и парцалки няма да направят никакво впечатление, особено ако са засенчени от твоите лични качества – състрадание, любов, борбеност, готовност за справяне с живота и други.

Бедните хора са царе в търсенето на бързи изгоди


Наистина няма по-добри от бедните в това да не се стремят да се учат на нови неща, да не работят за перспективата и в желанието вече да печелят. Те не разбират, че инвестицията в себе си е също толкова доходоносна практика, както влагането в недвижими имоти, например. И докато в недвижимите имоти можеш да изгубиш всичко в една добре обмислена пазарна „криза“, то в стремежа си да станеш нещо повече, да бъдеш примерът, който да оставиш и за поколенията след теб.

Препоръка: Няма бързи пари, както и лесни пари. Всички средства, които ще изкараш през живота си, ще са плод на твоя собствен труд, а не на комшиите. Всяка стотинка е твоя до момента, в който я изхарчиш.

Бедните хора се занимават с това, което не им харесва.


Ако попиташ бедния човек, който не може да оцени това, че е направил най-важния избор в живота си – да бъде финансово независим, защо не се занимава с това, което не обича, той ще ти намери 10-ина виновни за това, 100-ина оправдания и безброй причини, защо трябва да ходи на на място, на което не се чувства желан, не желае да работи и да допринася за цялостното развитие на себе си и на фирмата, в която работи. А по-страшния факт е, че тези хора много рядко намират вътрешната сила да зарежат всичко, което им дава сигурност и да се отдадат на това, което наистина ще ги направи щастливи, следователно – богати.

Препоръка: Престани да смяташ, че работното ти място е ад, в който си изпратен да изкупуваш чужди грехове и деяния. Аз работех в магазин за дрехи втора употреба, докато вътрешно умирах да пиша, да се занимавам с графичен дизайн и с това да уча хора като теб да не правят грешките, които аз съм правил преди. Сега правя точно това, което ми харесва – пиша статии за STYLES Fever, работя като графичен дизайнер и (поне се надявам) успявам да променя живота на хората.

Смятам, че бях изключително изчерпателен. За финал, ще ти споделя, че всички точки от тази статия са лично изпитани от мен и доказано работят, въпроса е да ги интерпретираш в твоята ситуация. Ако ти хрумнат още идеи за това какви са вредните навици на бедните, можеш да ги споделиш в полето с коментарите!